In Memoriam (На Росен Босев)

27 jun 2005, 16:04

Poesía

912 0 2

"Да живеем с надеждата, че можем да спретнем оазис в човешката душа, за да не отпуснем безпомощно ръце пред пустинята на времето"
Р.Босев

Тялото е вече на паважа,
а душата се издига безтегловна
над море, река, над извор, даже
и над капките дъждовни.
Над небето, над планети,
над галактики далечни,
до оазис, който свети
сред пустини безчовечни.
Там ще седне тя до красотата
на душите нежни.
Ще отпрати самотата
и ще бъде вечна!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Just`Ju (Юлия)

2005-07-03T19:56:55+03:00

много е хубаво и истинско и всеки които е преживял такава загуба може да го разбере
iral (Мария Гюзелева)

2005-06-30T09:41:37+03:00

Хубаво е, но края малко издиша!