Нощта ли събуди писанчото черен
да тича с игрива походка
пред пулса ми спрял
и очите си вперил
да гледа към мен доживотно?
А пътят държи преднината да вземе.
Буксуват нозете - олово.
Разресва косите ми лунният гребен.
Душата мъгла е отново.
Страхът е додето представа загубиш
и счупиш последната лампа.
Кой къса цветя между бурени в тъмно ...