lorsa (Лора Димитрова)
96 385
4 jun 2010, 7:56

Inbetweener* 

  Poesía » De amor
920 0 9

Питаш ги за мен. И още как -

разчопляш миналото със въпроси

и, нелепо смел,  със лют първак

поливаш раната!

(Солта – за после.)

Пред тях разплиташ  вътрешните драми

дали на спомена съм алегория;

визуална зрителна измама

в  течността двупромилна.

В калория.

Чопли си!

Те и без това не знаят,

че с твойта сянка изковах си стълба

към нищото, в което  все е тая

дали до мене някога ще бъдеш -

от милите ти безпълнежни думи

преминах на двумесечна диета

и изтъня ми чувството за хумор.

И изтъняваш в мене силуетно.

Питай ги за мен.

Ще ти помогнат,

както не помагаше дланта ми.

Говори им колко си доволен!

Чеши езика.

После – блùжи рани.

И накрая, за да е минорно,

друга взимай. Да ти скубе веждите.

Сипвай лют първак, Безотговорност -

после питай ги поред  „безгрешните”!

… И нека те изготвят  стенограма

на  чертата права под сърцето ми.

Първи ред – клюкари.

Втори няма.

На мен…

Разчитай.

 

Между редовете.

 

 

04.06.2010 г.

* промеждутъчна; намираща се по средата

© Лора Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??