9 sept 2021, 18:05

Индиго 

  Poesía » De amor
648 0 1

Открадвал ли си някога усмивка?

На дете или на случаен минувач?

Или забързан по улиците бродиш… 

Във времето, поредния бегач?

 

Стрелките на часовникът ни правят слаби!

Чертите вертикални са, и всичко свършва щом станат обща в хоризонтал…

Богат в живота не е този, който с пълни шепи граби, а онзи, който в нищетата си сърце(то) си ти е дал.

 

След всяко вдишване променят се нещата! 

Опитай за душата си да си слушател!

Недей да пишеш в листа на живота с химикал… 

Моливът нека да ти е приятел!

 

Да знаеш и да можеш - две състояния изискващи вглъбеност.

Не името човека прави, а човек му дава тежест със своите дела…

За никой не е тайна колко малко му е нужно, на другия отсреща да му порастат крила…

 

И подредени с нарисувани усмивки, 

не сме ли ние най-смешните в житейския манеж? 

В желанието си да бъдем повече и да блестим изкуствено, сме деградирали и на крачка от падеж…

 

Очите щом затворени са, ушите склонни са да заобичат. 

Две думи са способни да променят светове! 

Да имаш някого до себе си и дори да помълчите, стига ти…  

“Тук съм!” Да! Думите са две.

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не името човека прави, а неговата същина Затуй не питам никой : Как се казваш.
Propuestas
: ??:??