"Красиво мъничко момиче,

защо в очите имаш кръв?

Не умирай, сладичко момиче!
Преди не съм виждала човек такъв,

който с всяка птица пее,

с всеки изгрев руменее,

с всеки тъжен да жалее

и с всяка стъпка да бледнее.

Ти си умно и красиво,

а от очите падат не сълзи, а кръв.

Кой те нарани теб толкова горчиво?

Който те обиди, тук умира пръв!"

Аз изрекох тези думи,

а то усмихна се тогаз.

И не бяха нужни думи,

то погледна в небето с захлас

и разбрах аз в този час,

че индигово момиче бях видяла аз!!!