9 mar 2010, 12:05

Инфантилно 

  Poesía » De humor
843 0 6
Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала.
Наравно със умората напредва
разрошена и дрипава тъга.
Без ропот няма аз да я последвам,
безшумно ще я заобиколя...
Напук лежерно, весело ще пиша –
хлапе, което дори и в съня,
безгрижно на воля радостно тича, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Плами Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??