Розови спомени от сивкави дни,
мятам се нощем, не ми се спи.
Милувка нехайна по лицето гори,
така не разбрах, че идва краят почти.
Светят улични лампи, мъждукат навред,
жълто-сив е градът, сякаш от лед.
Птици не пеят, страх ги е от нощта,
вече губя надежда, че ще дойде деня...
Потно стъклото е, вятър бучи
в главата ми морна стара песен звучи.
Един спомен цветен от отминали дни,
някога сладък, сега ми горчи. ...