Не ми постилай,
мога и в тревата
под твоите прегръдки
да заспя.
Не ме завивай,
нека ми е хладно,
така по-дълго всъщност
ще горя.
Не ме изисквай,
няма да съм твоя.
Не ме затваряй
в четири стени.
Отдавна съм разбрала,
че покоят
разбива бавно,
тихичко руши.
Не ми купувай
пръстени от злато,
не ми отива
този скъп метал.
Не ми наливай
вино в тънки чаши.
Трошат се лесно,
после ми е жал.
Не ми чертай
кроежи и разкрои.
Не ща да знам
какво ми предстои.
Рисувай ми в живота
с тънка четка
и бяло
по платното остави.
Недей да ме издигаш
нависоко.
Когато падна,
много ще боли.
Не ме преследвай,
нито ме догонвай.
Със своите криле
до мен лети.
Не ми поставяй граници
в небето.
Аз зная
до къде да полетя.
Докато си ми вътре
във сърцето,
единствено
край тебе
ще кръжа.
© Джейд Todos los derechos reservados