Забравили своето „вчера“,
с прекършени стари крила,
гуру-поети премерват
всеки мой издих сега:
„Шаблонна си,
пишеш типажно,
чалга от тебе струи...
В комерса ти се израждаш,
правиш идейни бели! “
Тихо мърморят и махат
с възлести пръсти към мен,
мозъка бавно ми лочат,
изсмукват ме,
вкарват ме в плен
на своите размити представи,
как пише се точно, в канон -
гуру-поетите стари
правят от мене закон!
... И аз разкаяно хлипам,
протягам за милост ръце,
прося послушно пощада,
премесвам свойто сърце.
Намествам го грубо отдясно,
изплаквам го в девет води,
курдисвам го, да е наясно -
абсурд е така да греши!
Да се опитва да спори -
грях е, щом не разбира,
и кат' бездарен актьор
ще чака да му суфлират!
-----------------------------
Нямам претенции да наставлявам никого.
Това смешно намигване е посветено на mihri61, с надеждата, че не се побирам само в чалга-типаж! ;)
© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados
Така, че ако всички пишат като Евтим Евтимов или Дамян Дамянов да речем, каруцата на поезията затъва в блато.Трябва да има новатори!Поздрави