Забравили своето „вчера“,
с прекършени стари крила,
гуру-поети премерват
всеки мой издих сега:
„Шаблонна си,
пишеш типажно,
чалга от тебе струи...
В комерса ти се израждаш,
правиш идейни бели! “
Тихо мърморят и махат
с възлести пръсти към мен,
мозъка бавно ми лочат, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse