6 mar 2007, 2:06
Интервю на един наркоман
Кръвта с отровата се слива
и тихо се измъква мисълта.
Знам, вредно е и ме убива,
но не мога да го спра.
И бавно дните си минават,
с мечти разбити аз живея.
И приятелите вече ме предават,
ала да го спра не смея.
Кръвта с отровата се смесва
и тихо се измъква мисълта.
Знам, вредно е, не ми харесва,
но нямам воля да го спра.
И бавно зениците се разширяват,
с очи присвити аз седя.
И чувствата ми почват да се притъпяват,
въображението вплитам със реалността.
Ставам и тръгвам, не бягам, не бързам,
да тичам не мога, не чувствам тревога,
мечти изтървам, по водата се плъзгам,
на Господ се моля, но няма смисъл, без воля.
И няма изход от играта,
живота ми от приказка превърна се във ад.
И там далеч от плитчината,
почувствах във сърцето хлад.
Едно море, едно небе,
Едно дете по пътя си пое...
Душата слива се с мига,
дробовете пълнят се с вода,
живот, увиснал на ръба,
мечтана среща със смъртта.
Спомени лутат се, лутат в мъгла,
сълзи преплитат се с морска вода.
Не мога да дишам, нито да викам
и мисля: заспивам, а всъщност умирам.
© Елмо Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Страшен е, но ми хареса!
Поздравявам те! -
Много точно си описал безпомощността на зависимия!
"...на Господ се моля, но няма смисъл, без воля" - с това не съм съгласна, защото "...силата Ми в немощ се показва съвършена." /Римл.12:9/
Поздрав! -
Тъжно!
Но винаги има изход,само,че с воля!
Поздрав! -
Тежък стих!
-
Много, много е добро! И да...наистина това е животът. Зловещо е, но е истина... 6.
-
Звучи зловещо, но всъщтност това е животът.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
6!