ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно.
Пощальонът край мен не минава.
Избеля от надежди адресът.
В новинарските клюки и плява
спрях да питам коя съм, къде съм.
Постепенно изчезва перонът
и мъглата зад хълма го глътва.
Този влак няма аз да го гоня. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse