30 abr 2009, 7:14

Интимно с нея 

  Poesía
622 0 13

Преспивах с нея вечери подред.
Тя сгушваше се в моите обятия.
От страстите, разтапящият лед
превръщаше потта ми във разпятие.

Горяха мислите като пожар,
а греховете – капещи пирони
се впиваха във мен като кошмар.
Опитващи съвсем да я прогонят.

Болката стоически търпях.
Със сетни сили даже я задържах.
С молитвите си времето зовях
очи в очи. В двубой да го завържа.

Възелът при мен да я остави.
По пътя ми житейски да сме двама.
От близостта ни, лумналите клади
да бъдат символ на любов голяма.

Тя беше смисъл, радост и надежда,
а допирът ни раждаше съдба.
Целувам я и в нея се оглеждам.
В моята несбъдната мечта.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??