Има растения, нецъфтящи с години,
а дълго набиращи сокове и сила,
но с аромат упойващ ни силно и дълго,
през нашите пролет, лято, есен и зима.
А когато съхраниш мощта им,
с тревожност пълниш душа си.
Тя в сънищата ти ще се прокрадва,
ще те зове по друмите да тръгнеш.
И с камбани, непрестанно ще те буди,
през клепките звезди да идат луди.
И не искаш ли самота да ти е любима,
по друмите просто... с нея ще минеш!