9 abr 2007, 0:03

иПътувам  

  Poesía
769 0 3


Изминах дълъг път до тук.
Ала не изглежда той да свършва.
А се уморих.
От стръмния наклон...
От камъни и тръни...
От глад и самота по тоя път...
И чудя се кога ще свърши всичко...
Защото уж съм млад а вече ми тежат...
Живота, мъките, и самотата...
И пропиляната любов...
И песента ми неизпята...
И моя тъжен и самотен зов...
Омръзна ми, тежиш ми, мой живот.

© Вълко Тодореев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тази умора може и да бъде преживяна...пътят ти не свършва...
  • БРАВО!!!
  • Повярвай,живота е труден,но именно за това заслужава да бъде живян.
    Не обичаш ли предизвикателствата?
    Пишеш чудесно!
    Продължавай,но с повече оптимизъм!
Propuestas
: ??:??