7 jul 2009, 18:52
Ирландското ми море
Да му се не види...
Дълго бях, дето не трябва.
(инерция го наричат...)
Превърнах се в най-дълбокото празно.
Тук дните ми
винаги си приличат.
И все ред не идва на различимите...
Тръгвам след спомен.
През девет земи,
през различни води,
морето ирландско ме вика.
Дървена къща ме чака сама,
в долина от детелини трилистни.
(четирилистни - нито една...)
А аз съм щастлива.
Оставането
не подлежи на промяна.
Че дълго не бях дето трябва.
Само очи ми останаха...върху рана.
Ще ме лекува зеленото.
(и на мокрото ласката).
И ако моят кръст
не гледа морето ми,
(...някога ледено)
ще стана трева,
дето стига до него...
© Маргарита Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Подобно състояние! Но как е хубаво при теб да вдишвам синьо-зелено...
Браво Марги и аз ти благодаря! -
Интересно и красиво. Замисли ме дали понякога мечтите трябва да се преследват безпрекословно... Поздрав!
-
За съжаление понякога се оказваме там където не трябва. Но се намираме рано или късно, стига да преодолеем инерцията.
Поздрав за този стих! -
И ако твоят кръст
погледне към морето
със сигурност
ще се издигне към небето!!!
-
зеленото лекува очите! особено във високите треви!
морето пък душата лечи -
"Дълго бях, дето не трябва.
(инерция го наричат...)"
Често тъй се случва...
Поздрав! -
``Само очи ми останаха... върху рана.`` !!!
-
Прекрасно Както повечето ти...замисли ме...
-
Зареди ме!
Прегръщам те! -
"Сега вървя, докосва ме морето,
като преди вълнува ме морето, но никъде не искам да отида.
Сърцето ми узря във тази малка
страна на дъбове и на надежди
и силните й хора, моите братя,
ме викат с гласове, призивно-стройни...
О, те ме чакаха като водата
и като хляба. Нека са спокойни."
(Традиционен символ на Деня на Св. Патриций (Патрик) е детелината, която е емблема на Ирландия. Според една от легендите Свети Патрик използвал трилистна детелина в проповедите си, за да обясни триединството на Отец, Син и Свети Дух.)
п.п.: Където и да си, щастлива или не съвсем - цяла си, ярко зелена си, отдалеч се забелязваш! Затова те обичам! Много!
-
Я се върни където трябва и не ми казвай,че си в най-дълбокото празно!
Ти никога не може да си там, или, ако е така, излизаш бързо!
Прегръщам те палавнице!!! -
знаеш...
тревите и дивите маргарити са в душата ми...
прекрасна поезия...липсваше ми, с обич. -
"И ако моят кръст
не гледа морето ми,
(...някога ледено)
ще стана трева,
дето стига до него..."
..............
Силен стих! Хареса ми! -
Поздрав!
-
Преди време описах, но не в стих, какво чувствам край този бряг...
Да се срещнем там, Вранке? -
копнежен стих, Вранке....
много....
И ако моят кръст
не гледа морето ми,
(...някога ледено)
ще стана трева,
дето стига до него...
прегръщам те!!!! -
Тези очи върху рана...
С обич, Марго!* -
ДА!!!
-
Прекрасна образност!
Обожавам да те чета, ей!!! Щастлива ме правиш! -
Ако питаш мен - важна е къщата, дето те чака.
С обич !!!! -
Завладяваща, както винаги!Поздравче вранке!
-
Много интересно!
Замисли ме!
Поздравления! -
Да му се не види...
Приятно ме изненада!!! -
А аз ви прегръщам!
-
И тук ще поблагодаря!
Марго!* -
"Оставането
не подлежи на промяна.
Че дълго не бях дето трябва.".... И аз ,и аз.... хубав стих , Марго! Поздрав и от мен!
-
И ирландското ти море (след ирландското кафе) са прелестни!
Със загадъчен, магичен, морски вкус!
Марги* -
да ти се не види и тревнодъждовноморското Пиле*
-
Враната е мъдра птица, често лети зад граница, там оставя по перце...тук е нейното сърце...! С нежния поглед на делфините...! Защо ли?! Сърдечни поздрави, Марги, за хубавия стих! 6
-
Интересни са стиховете ти... Малко завоалирани, с прекрасни картини и, струва ми се, символика... Особено ме впечатли "най-дълбокото празно". Харесах твърде много.
-
Хубаво и щастливо зелено ирландско Различимо да е в палуването на тревите... Поздравления!
-
Някога... сме били... може всичко...!А зеленото лекува...!
Страхотен стих! -
летиш
-
Щастлива си!
-
Прииска ми се да го видя и аз/само морето, де/
Поздравления! -
++++++ !
Значи под егидата на свети Патриций!...Има я идеята за трилистинка (детелина) на св. Патриций, която идея, ако някой желае, може да я развия съвсем на кратко -
Колко съм се разхождал по бреговете на това море ...
-
Аз си го нося Нел.Тук съм за малко.
Благодаря ви! -
!!!
-
!!!
-
Далече ли е?! Ирландското море? Че и на мен ми се тръгва
-
Много интересен и замислящ стих!!!
Поздравления!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Гребнах зелено от ирландското ти море,
очите си жадни наплисках,
и тогава видях, че
детелините, всичките са четирилистни,
стига да вярвам и да го искам!!!
Благодаря за тази глътка Поезия!