9 ene 2009, 23:44

Ирония 

  Poesía » De amor
947 0 3

                          ИРОНИЯ

 

 

Каква ирония е животът, мили...

Сега, когато мога да съм с теб,

в себе си ти не намери сили,

да ме направиш най-скъпия човек.

Да заявиш пред всички, че съм твоя,

от страх ти просто не можа.

Каква люб0в?! Подигравателна ирония,

изгуби ме, а че ме намери - даже не разбра.

И  думите ти неизречени висяха

помежду ни като скъсан мост.

Какво не ти достигна? Кое те стресна,

че не доплува ти до моя бряг?

Сега разбирам. Не ти е пречела водата...

страхът от края те е спрял...!

Най-тежката ирония на Съдбата:

обичаш ме... но любовта ти е от жал!

                                                         

 

                                                                                       

© Христина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С Миролюба!
    Поздрав за хубавия стих!
  • мъдър и изстрадан стих. харесва ми.
  • "..изгуби ме,а че ме намери - даже не разбра...' - Много добро!Чудесен стих,който ни учи,че за любовта трябва смелост,тя не търпи малодушие,смелите са щастливци!Поздрави!
Propuestas
: ??:??