Понякога... искам да съм птица, врабче дори...
Врабче, с мънички крилца... да политна към небето,
да забравя всичко на земята... твърда,
болки, трепети, тревоги... непокорни думи и слова... да закопая...
Понякога... искам да се стопя... като лед, поставен в чаша...
Да останат само капки... ароматни спомени, мечти... и ти...
Боли ме... знаеш, прозрачен съм дори...
Гушни ме... както можеш ти.