Исках да съм в рая и във ада, на живота на земята,
не там, в небето, да се рея, където птиците живеят,
моето място е тук, на земята.
Любовта ни исках да съживя,
подобно паднала птица на студената земя е тя,
и с длани исках да ù вдъхна пак живот
и да я пусна в нашите сърца,
подобно отлитаща от ръката птица,
намерила отново своя дом - небето,
а на любовта мястото ù е в сърцето.
Но тя явно е във ада и перо за скубане
почти не ù остана, на портите стои и чака,
гола като сиромах, обраха я до шушка,
а някога бе богата!
И исках последните ù дни да са със теб,
с теб в сивото ежедневие,
до теб и аз със любовта да се будя всеки ден.
Исках теб да посрещам,
твоето име да изричам всеки ден
и всеки ден да се вричам.
Сега, след като ти не пожела да я разбереш,
искам да ти дам това пожелание от сърцето, което обича!
"Вземи за себе си най-красивото цвете
и не гледай пъстротата на цвета,
вгледай се в душата, но ти знаеш.
И помни: красивите цветя са в дъното на коридора,
там ще откриеш и своето,
но го направи и го пази,
поливай го всеки ден с любов и всеотдайност
на каквато си способен, изживей живота си със него,
за да не осъзнаеш някой ден,
че живота пропилял си във живот и накрая пак си сам."
И не свеждай глава пред този стих, просто погледни напред.
.
© Сиси Павлова Todos los derechos reservados