Ръцете си протягам да докоснапрез облаците слънчевия лъч.Пред мене спря дъгата дългокоснаи цялата небесна глъч!
Кръжаха птици, щъркели летяха,със песните си носеха света.Очите ми от слънце ослепяха,а исках да открадна от това!
Повдигна ме, с ръцете си да могада хвана здраво цветната дъга.Наметна ме с овчарската си тога,да скрия там от слънцето лъча!
Ръцете си отново аз протягам,да си открадна малко светлина,но глас отгоре тихо проговаря:,,Докоснеш ли ме, ще те изгоря!''
Отпуснах се в ръцете ти и зная,че ти си моят всекидневен лъч, и нямаше без тебе да познаяонази топлина на пролетната глъч!