Искам пак да съм дете,
колелото да си карам
и на жмичка да играя
с приятели засмени.
И със гащите съдрани
искам пак да видя мечка,
искам сладолед на клечка,
искам с прашката пак да стрелям,
във реката бих поплувал
(Боже, май се превъзбудих)
искам плетени чорапки,
Бог да я прости и бабка,
искам и на лозето да ида
и да видя старата ни нива,
искам да пак да спя
на двора,
нощните щурци да слушам,
искам баба да ме гушне...
дядо ми да хърка на леглото,
искам...
искам
го жестоко...
© Христо Манчев Todos los derechos reservados