Все същото годината върти
пред смаяния поглед на човека.
Редуват се сполуки и беди,
а младостта – отишла си полека.
Заклевам се, къде – не знам,
но искам да я стигна и завърна.
И с нея да остана дълго там,
където теб да мога да прегърна.
По дяволите търсещият ум.
Сърцето ми отдавна е успяло
да спре да спори с всеки шум,
копнеещ невъзможното начало.