4 ago 2007, 12:40

Искам 

  Poesía
941 0 9

Искам да пребродя боса... 
        (без компас и без атлас,
        без апарат за кръвно, без лекарства,
        без паспорт, без мулти-пас
        и без фалшиви рими,
        псевдоними...
        Без котлони, тенджери, чинии,
        сериали, Ани Салич
        и вечерен час...)
цялата вселена.
Да докосна росна
роза в градината на някой принц,
да премина безводната пустиня
върху гърба на някоя камила,
Тадж Махал да зърна
на лунна светлина...
Да докосна облака от Еверест,
да сляза в дъното на океана...
Да стигна до водата
на някой южен бряг
и там да спра.
Почакай ме, ще дойда.
Със теб ще помълча...


Без въпроси!
Един ден ще тръгна боса,
без тяло, само с онова,
което носи
препълнената ми душа.

© Ангелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ех,че прекрасно.....
  • Прочитам го отново и отново тоя стих, писан на един дъх.Това е всичко, което иска Човек!


    Съжалявам...
  • Успех с осъществяването на мечтите си. Да, трябва да вкусим от плода, за да разберем, че само вида му не е достатъчен, за да изпаднем в еуфория. Когато го изядем, ние преставаме да чувстваме глад и захвърляме останалите някъде на масата, където може и да изгният. Поздрави и успех! Надявам се от южния бряг пак да пишеш тук ()
  • Аплодисменти за стиха!
  • Поздравления, Мики!
  • Много ми хареса края!
    Поздрав
  • Хареса ми!!! Страхотно казано!!! Поздрави!!!
  • Попътен вятър! Чудесно си го казала.
  • Хубави желания!
Propuestas
: ??:??