***
Искам да ми бъдеш ежедневие
и да ми е скучно с тебе чак,
в мислите си да не намирам спасение
и в твойте думи да търся знак.
Искам да обсебваш същността ми,
да крадеш ненаситно от мене ти,
солено да целуваш мойте рани
и от (не)фалшивия ти облик да боли.
Но не искам да изчезнеш в полумрака,
влей се жадно в мойте дни,
хвани ги с нокти, като пред атака,
мойте тъжно-налутали се бездни.
© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados