21 jul 2010, 15:20

Искам из тия поля да умра. 

  Poesía » Del paisaje
2157 0 13

Si muero
Dejad el balcón abierto

Federico García Lorca

 

Искам из Тия поля да умра! 

Нека, докато ми спира сърцето,

в мойте очи да се взира трева,

тези цветя да ми срешат косата,

въздухът свеж да ми секне дъха...

Искам из тия поля да умра. 

 

Нека саван да ми бъде небето!

Гарван да гони праха ми с пера,

вълк да ми пее легенди за вярност,

паяк да вае прощални слова,

легнал край тази река на полето,

нека саван да ми бъде небето.

 

Пейте ми птици, когато умра!

Ястреби, дето не влизате в клетки,

птици от мойто свободно небе,

гръмки и кротки, прелетни, цветни,

да ме целувате с крехки криле...

И из гнездата си, пълни със младост,

хапки носете от мойта следа,

вдигайте празнична врява от радост,   

... пейте ми, птици, когато умра!

 

Пейте ми песен, когато умра. 

Нека за мене да плаче морето,

топла за мен да скърби есента,

вие обаче се смейте, момчета!

Песни ми пейте не със тъга!  

За любовта, пролетта и конете, 

пейте ми песен, когато умра!

© Боромир Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не исках да ви натъжавам. То беше ... просто емоция на чувство за топлина и съвършенство... И за съпричастност със всяка клетка към всичко наоколо... но никога не бих я взел сам. Животът ни е даден да го пазим и никому не принадлежи силата да го раздава или отнема. И докато имаме сили това е основната ни задача
  • Не викай смъртта, момче! Никога!
    От живота никой не е излязъл жив.
    Иначе хубав стих...
  • Песента ти я пее всяка клетка от тялото, но за смърт е рано, поете!
  • Поздравления и от мен!Заслужава си да го прочета отново!Успех!
  • Ееее... в песните за смъртта се утвърждава живота Стойността на всичко се повишава рязко, когато знаеш че е тленно! ::)
    УСПЕХ и попътен вятър, Галя 999!
  • Еееййй, мили хора... винаги съм подозирал, че имам способност да виждам думите и да олицетворявам звуците:), но вие ме трогвате с вашите задълбочени и топли оценки.
    Ще обърна сериозно внимание. Ще обръщам. Ше очаквам критики!
    И насоки!
    За мен е удоволствие, истинско удоволствие, че се срещнахме.
    И ... къде ли съм бил толкова време :(????
    Този сайт е уникален. И макар, че бих предложил някои функционалности (може и да не ги познавам) е страхотно че го има. :)
    (едва ли щях да съм толкова възторжен ако ме бяхте накритикували едно хубаво, но се възползвам от правото си на новобранец да се дивя и да благодаря МНОГО) :
  • Истинска поетична творба!
  • Носи магията на старогръцките песни за воини.Онова усещане за мелодия, ритъмът от ударите на копия, тържествено, но в същото време топло, човешко като емоция и образи.
    Стилът е много по-различен от предишното произведение, което е чудесно, значи имаш богата палитра от начини на изказ.
    Не просто ми хареса, докосна ме, накара ме да съпреживея казаното от лирическия герой, което означава, че е повече от добро произведение.
    Продължавай, бъди различен като автор. Можеш го!
    Поздрав!
  • Благодаря Ви мили дами и господине, много Ви благодаря. С истинско нетърпение бързах да се прибера и да видя Вашето мнение, защото е много ценно за мен! С най-голяма радост споделям с Вас тази топлина и Ви я изпращам :
    Поетите са певци-художници, които без звук и молив рисуват...
    Понякога, устрмено вървят по някаква съвсем друга работа и им проблясва - идея, мисъл, място... както в случая. Виждат го и разбират, че това е прототипът на всички места по цялата земя... и думите си идват сами ::
    Натраках го на телефона си... а после, ако щете ми вярвайте, докато го редактирах и дооформях, плаках си ::)) Не от съжаление, че не съм вечен, а от това, че осъзнах, че наистина вярвам в това, което съм написал и че най-сетне съм повдигнал крайчето на загадката на няколкото думи на Лорка... които с някои приятели често на шега сме повтаряли но никога не сме осъзнавали - "Ако умра, оставете балкона отворен." Това ми напомни за друго едно стихотворение тук, което няма да мога да цитирам точно, сега, но е в смисъл: трябва ли да остарееш, за да разбереш какво е младостта, трябва ли да обеднееш, за да разбереш какво е ценното; и накрая - трябва ли да умреш, за да разбереш какво е бил живота?
    ... я да ходя да го намеря! ::)
  • Моите Адмирации!
  • Браво, приятелю!
    С Мая - песен е наистина!
    Поздравления!
  • Боромире, поздравления!
  • песен е, перфектна!
Propuestas
: ??:??