Грейна слънце. Топло стана.
Дедо Гошо замижа. И си спомни...
Еее, отдавна...
Мъжките си славни времена.
Живна сякаш. С бодра стъпка
хвана си бастуна за ръка.
И по пътя, поутъпкан...
пред дома на доктора се спря.
- Докторе, мерак ме гОри,
ама пусто... възрастта.
Лек за моите неволи...
Дай ми! Да се утеша! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse