sandrina (Сандрина Петрова)
8 5
25 oct 2007, 23:26

искам пак онези дни 

  Poesía » Versos blancos
1254 0 3
Има дни едни самотни дни, в които съм тъжна,
в които ме боли и в които мразя всичко.
Нещото, което може да ме събуди към живота,
това нещо, знай, си ти.
Поглеждам в теб и сякаш пролетта е дошла,
сякаш извор тече с вода.
Поглеждам очите, които обожавам, искам тези дни
обратно, искам пак да поглеждам така търсещо
в очите ти. Знам, там откривам себе си.

Помниш ли онези дни, мило, онези дни само наши бяха,
помниш ли онези нощи, тихи, летни нощи, само аз и ти.
Можех да ти кажа всичко, можех да те прегърна
толкова силно, чак до болка, ти беше моето спасение.
Очите ти толкова силно ме изгаряха, толкова силно
чувствах любовта, кажи ми, мило, къде е тя сега?

Помниш ли, красиво слънце, как земята под нас се тресеше,
помниш ли как дъждът над нас валеше, пиех го от твоите устни,
помниш ли как едно в друго биеха сърцата, кажи ми, слънце,
къде спряха? Ако можех да си те върна и за миг дори, какъвто
беше преди, щях в ада да отида и пак да се върна,
седемте смъртни гряха да прегърна, душата си на дявола да дам,
за да те видя отново там, там да ме чакаш oтново влюбен в мен.

© Сандрина Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ах, спомените са красиви, но бъдещето ще е още по-хубаво - пожелавам ти го от сърце!
    Хубав стих!!!6+
  • Хубав стих!Поздравче !
  • Отминали дни не се връщат..Бъди силна и върви смело напред, бъдещето може да се окаже по-красиво от миналото
Propuestas
: ??:??