Събуждам се изтръпнал,
жадуващ за прегръдка.
Навън, Светът настръхнал
пие кръв на едри глътки.
Тук, вместо барабани, чува се картеч!
Там, вместо там-тами - неясна, груба реч!
Слънцето се крие в облаци от дим,
а аз се чудя: кому съм необходим?
Има ли друг, измръзнал в самота?
Има ли друг със жива душа?
Има ли други, със нежни уши?
Има ли място, което да не ни души? ...