Всичко в две думи се събира,
две думи, не толкова трогателни, но истински.
Всичко само с едно желание се обяснява,
едно желание безумно, безутешно...
Всичко е магия, всичко в мен се преобръща...
Ти си отговор на всичките въпроси,
ти си този, който не иска и не проси...
Мълчиш и гледаш, с поглед питаш,
а отговорите мои сякаш се разбиват в тебе...
Не достигам там до вътре, до където трябва...
Сама ранявам се и дразня,
сама си чопля стари рани...
Всичко в две думи се събира,
точно две, но стигат.
Не искам празни обещания и знаци,
не искам сладки думи на талази...
Харесва ми грубата игра,
харесва ми така...
Ако беше мил, изискан,
нямаше така да ме възбуждаш...
Ако беше някой друг,
нямаше в мания да се превръщаш...
Всеки поглед, всеки стих, всяко бръмване отвън...
Бръмва и дълбоко в мене!
Муха в сърцето ми бръмчи...
Жаждата ù утоли...
Тръпка или нещо друго?!
Кой да каже?!
Тялото си питам - то мълчи...
пък сърцето онемяло, ослепяло...
да бъде вече наранено не умее...
Всяка болка приглушена, оглушала...
Спусни завесите на хорските очи!
Минута или вечер... и ще те накарам
в тебе да трепти...
Бензин във вените ще потече,
а устата две, само две думи ще изрече.
Всичко в две думи се събира,
две думи, не толкова трогателни, но истински.
Всичко в две думи се събира,
точно две, но стигат...
Искам те...
(На Д.)
23.04.2013 г.
© Миглена Генешка Todos los derechos reservados