Искам да те забравя, от вълнения
и чувства страстни да се изключа.
Да прогоня сънища за теб, видения,
сърцето си в ледена кутия да заключа!

Очи дъждовни по стена препускат,
като хипноза от движения ритмични
на часовника стрелките не изпускат.
Очите!? Как искам да са безразлични!

Ръце несигурни ключа намират.
Гласове!? На улицата те не спират!
Тишина, очакване, позната стая...
А ти с Него си...! Това го зная...!

Забравям всичко, с мен е тъмнината.
Единствено реална е цигарата в ръката!
Звукът  на течност, изливаща се в чаша.
Само моя болката ли е или е наша...?

Спокойствие изпитвам, да мисля спирам.
Как да го направя? Отговори не намирам!
Настъпва утрото и имам опасение,
че само Ти си моето единствено решение!!!

14.07.2008