Искаш ли с любов да се накажем?!Уморена съм от болки и заблуда,от притихналост, от думи неизказани,от самотност - стигаща до лудост....Искаш ли да си дадем надежда?!Просто тъй - да бъдем изключение!?В другия криле за полет да намерими усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!.Искаш ли да се завием с вятър?!За награда - да си подарим дъгата?!Да захвърлим ролите от сивия театъри да станем истински - като земята?!.Искаш ли напук на всички можещипърви да открием незабравата?!И преди безличните да разтревожим -да полетим - крилете си на тях оставили!.... Искаш ли?!...