Искаш ли сега да ти разкажа
за времето, в което теб те нямаше,
от нямането нощите не спяха,
а утрото? Бе пак самотна чаша.
Обичахме се лятото по пясъка,
а после три сезона с дъх на незабравки,
утеха бе на устните ти блясъка
от снимка край морето... с мен задявка.
От толкоз обич глас не ми оставаше
да викам надалеч, дано ме чуваш,
а теб те нямаше... и нямаше,
болях те есенно и пролетно жадувах. ...