12 sept 2007, 12:27

Искаш мен да раниш 

  Poesía
836 0 9
И далечна, и близка
до теб аз стоя
с черно-бели надежди
и с ранени крила.

Устремена нагоре
в небето, в безкрая,
аз мечтите пречупвам,
прогонвайки Рая.

Ти раняваш отново
без съвест, без свян,
ръба преминаваш,
оставайки сам.

И нататък запътен,
с твойта гордост вървиш,
без дори да съзнаваш,
искаш мен да раниш...

© Ледено-Студена Истина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??