Повика дядо Киро баба Слава
и каза: - Старо, не остана много
и Господ все нишани май ни дава,
пък искам да усетя оня огън,
от който ми омекват коленете,
а нещо друго силно се втвърдява...
Абе, и малко да е, все на берекет е...
Очите си опули баба Слава.
Поклаща си главата и се мръщи.
- Бре, Киро! Ти май полудяваш.
Я, влизай бързо, влизай бързо в къщи!
Не виждаш ли за огън, че не ставаш? ...