16 ene 2008, 9:21

Искра 

  Poesía » Civil
756 0 19
Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен...
Счупи се крило край гаснещо огнище...
Няма изход, сякаш тъй си казваш...
Лошо време, търсиш оправдание...
Нямаш нюх и си без обоняние...

Виж си корена, обичая и нрава,
ИСКРА, запали се от тази ЖАРАВА!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??