21 nov 2017, 21:31

Искрено 

  Poesía » De amor, Filosófica
340 0 0

Липсваш ми,

но не когато

късно вечерта не мога да заспя,

не когато съм сама,

през деня и през нощта.

Не, не това липсвне

 

Липсваш ми,

когато съм

в кафета

в мола

някъде на разходка

сред хора

 

***

 

Започвам да те губя.

Предпочитам да обвинявам теб,

въпреки че знам – живея в заблуда.

По-добре ми е да мисля,

че вече ме забравяш

продължаваш

и забавляваш,

харесваш 

и даваш

времето си

на други,

а не на мен

© Рамона Todos los derechos reservados

обърквация

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??