Пощипна ли те искра?
Докосна ли те вятъра?
Защото в крехка мечта
двама се смееме заедно.
С души си играеме,
премятаме изгрева,
до гуша окаляни
в любови и истина.
И се нежно зовем,
още по-нежно се галиме...
В мига умело ще спрем,
ще застинем в ласки омаяни.
Вече имам нова мечта.
Искрата често да палим.
Душа да прелива в душа...
Всяка студена нощ да те галя...
© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados