nidqlku (Недялко Благоев)
17 10
14 ago 2008, 12:02

Истина 

  Poesía » Otra
808 0 0

В твойта клетка искаш да ме вкараш,

да изсипеш твойте грехове над мен ,

вечно се усмихваш като страдаш,

но погледът ти е тъй студен.

Завличаш ме в дълбините на страха, 

пиейки от моята свещена енергия,

проклинай тъгата на свойта самота,

няма да се отдам на смъртната тъмнина.

 

© Недялко Благоев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??