бялатишина
136 124
3 mar 2019, 23:13

Истина 

  Poesía » De amor
693 1 2

Ще съм твоя, дори и да ида на друга планета.
Ще съм твоя, дори и еони все тъй да мълчиш.
Ще съм твоя, дори да забравя цвета на небето.
Ще съм твоя, дори и с години у мен да вали.

 

Чувам в пулса си твойте умислени, шарещи стъпки.
И просторите в мен се смрачават от твойта тревога.
Ти не вярваш, в очите ти страх на ледунки се мръщи.

Не разбираш, че друга да бъда аз просто не мога.

 

Ти си думите, дето изпълват у мен редовете.
Тебе чаках, намерих, изплаках и дълго ще помня.
И заслушан в дъха на вълните, нима ветровете
не споделят със теб тази същата тайна огромна?...

 

Аз не вярвам, че другаде тъй ще си чакан и искан,
аз не вярвам, че другаде тъй ще е топло, сплотено.
Само ми го кажи, ще получиш наистина всичко.
Само ме потърси, ще разцъфна за тебе.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса! Грабва с този изповеден тон, звучи искрено и завладява!
  • Много красиво поднесена изповед-клетва! Това направо е заричане! Кой е този мъж, който все още може да се съпротивлява на такава стихия?!? Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??