Образът ти... в спомените скрит е,
със очи на палаво дете,
със искрици взети от звездите,
в шепи сложил своето сърце.
В мислите си чувам и гласа ти,
като ромона на извор чист,
вятърът усещам си в косите,
с шепота на есенния лист.
В сънищата нежно те прегръщам,
цялата събрана във сълза,
топла и гореща се превръщам,
в дом любящ за бялата душа.
Част от мен завинаги оставаш,
днес и утре... и за вечността.
Истина си моя, незабрава,
докато... отново те родя!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados