Необятна е тя и пълна със тайни
погълната във тъмни дълбини
затулена в лъжи безкрайни...
стои самотна и мълчи.
Не смее тя да се покаже,
разкрият ли я,става зле...
Това е истината - тя се крие
тя подло свива се на две,
опитва се да се покрие
търси тъмно кътче да се свре
и дано нещата да отминат,
дано не я открият те!
Не иска те да я разкрият,
не иска тя да страдат те,
тя знае - болката е силна
и пречупва ни на две...
Това са думите й,
тя прошепва - съвети иска да даде
че всяка грешка и обида
отлита в синъото небе!
Тогава идва сила непоколебима
изгрява - сякаш е усмивка на дете
и грее,грее с всичка сила
преборва се със всички грехове!
Накрая вече е разкрита,
това е - истината е дошла,
но вече силна е,непримирима
не се страхува,че ще страдат те!
Защото те са вече силни,
изправят се със воля и любов
и истината смело ги подкеря,
спътник техен е във тоз живот суров!
Защото тя е тъй красива,
живее в истинните светове
и дори лъжата нея да покрива
истината винаги наяве ще е!!!!