ИСТИНАТА

Лъжем се, че всички я търсим,
разголена да застане пред нас.
Може би само с мрак ще ни поръси...
Ще вгорчи най-сладкия ни час...

Отлагаме срещата тъжна със нея.
Страхуваме се и от своите лъжи,
които в ъгълчето плахо немеят,
неогрени от честни човешки очи.

Когато внезапно се срещнат
и застанат лице, във лице,
правим най-страшните грешки,
объркани търсим светло небе.

Вихър буен поема душите ни.
Запраща ги в сърдечни огньове.
Непогалени изтляват миговете
в мълчание и прокълнато слово.

Раздипляме лъжа, след лъжа...
Отхвърляме късове прокажени.
Голата истина поиска така -
душите ни да кървят непожалени.

Затваряме лъжите във клетка.
Погребваме ги два метра под земята.
В спомени изникват – тъжна гледка.
Вече написани са върху душата.

Прегръщаме истина, сламка уловена.
Ще ни изведе ли на правия път,
или ще крета до нас тъжна, сломена?
Подлеците безбожно пак я кълват.

Проклинаме се, че сме я намерили.
ПАри в ръцете като камък горещ.
Свидетелите искаме да са измрели
и ние с тях да изгорим като свещ.

Времето безчувствено край нас тече.
Стелят се мръсни лъжи... и истини...
Реката Живот мътилката бавно влече.
С колко ли сълзи може да бъде пречистена...?

28 09 2018