4 abr 2005, 14:43

Истини 

  Poesía
1328 0 2
С дъх на лято,пясък и вълни-
безспорно нещо, което си отива.
Оставаме единствени, сами.
Мечти и спомени в едно се вливат.

Забравените мигове изплуват.
Загубени завинаги мечти,
но всички те едва ли сруват
безспорно чувство, че до мен си ти.

Мечтаех да те срещна в този свят.
Мечтаех с теб да бъда цяло.
Мечтаех като някой сляп
или обречен, душа да си за мене оцеляла.

Мечтите, мисля, бедни са били.
Животът друга май ми даде -
едни очи, ръце,коси,
Безкрайност и една забрава.

Забрава сред преплетени ръце.
Забрава сред очи, загледани в очи.
Забрава, сякаш времето ще спре.
Забрава, сякаш вечни ще сме аз и ти!

© Ели Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??