Истините се разпадат почти винаги
oт логиката на неспокойните ни мисли,
като едно неестествено изгасване
на фона на денонощните ни изблици
и проблясват изведнъж в затъмнение,
като звезди припадащи до умиление,
разчитащи на малко преклонение...
Как ли? Ами така в бяла си светлина,
докато сянката им изтича на нишки,
които не наподобяват, обаче мигове,
а напротив изглеждат като искрящи листи,
сгъстили се в паяжина от спомени... ...