29 nov 2015, 22:06

Истини с намижка 

  Poesía
281 0 1

Странно нещо сме ние, мъжете.
Искаме обич, а правим войни.
Стискаме си по братски ръцете,
а държим в тях остри ками.


Пушим, пием и все за казарми
си разказваме. Пълен провал.
Искаме всички жени да са вярни,
а оглеждаме всяка с загар.


Правим мускули като дини,
а боим се дори от пчела.
Мъж за мъж е почти роднина,
но какво ли ще е без жена?


С юмруци решаваме спорове,
в сериозни дебати мълчим.
Вентилатори сме по лостовете,
пред житейските бури седим.


Все коли, мотори, машини,
пренаселват юнашки мечти...
Днес ще сготвя и нека се срина
във всички мъжки очи.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Странни сте, разбира се!!! Но не може без вас!!!
Propuestas
: ??:??