Колко много мечти нараних,
колко много любови прегазих.
В колко жадни очи не живях
и заспивах без обич по залез.
Пресушавах пенливи реки,
над пресъхнали кладенци плаках.
Колко болки сама причиних,
колко срещи дори не дочаках!
Всяка сметка си плащах сама
и сама си купувах вината.
Лесно влизах във чужди сърца...
Колко често намирах предателства! ...