Истинската красота идва отвътре и от това как ние я отразяваме в света отвън, но не само красотата в нас самите и тази на другите, но и на всяко по - голямо нещо от нас изобщо във вселената. Всеки има своята вяра и възгледи. И така трябва да е. Но е прекалено егоистично да смятаме, че съществува само това, че съществуваме само ние, когато всъщност сме само една малка прашинка на прашинката на всичко което съществува и без което и ние нямаше да съществуваме... Тъжното обаче е че ние носим в себе си тази тайна без да я притежаваме, за това как може да се сътвори красота и понякога си затваряме очите насила, за да не я видим, за да я прогоним. Защото винаги чакаме да ни дойде наготово отвън. И въпреки, че ни идва, че я има, че съществува не може на това да разчитаме, за да изживеем красиво миговете си и да направим миговете на други по - красиви. Тук сме за да сме щастливи, за да повярваме че във всичко лошо и нещастно на този свят може да бъдем щастливи и удовлетворени и да предадем това чувство на обкръжението ни.