29 jul 2014, 20:39

Истински човек 

  Poesía » Filosófica
592 0 1
Да вярваш в топлината на нощта,дори когато бурята вилнее.Да чуваш тишината на деняв тълпите от забързани идеи.
Да търсиш красотата всеки миг,залостена зад сивите прегради.Човеци сме с препълнени души –пилеем ги по пълните площади.
Да следваш неотменно своя пътдори през пущинаците трънливи –не сме току-така на този святи щастието не е за колебливи.
Да лягаш всяка вечер в тишина,прегърнал непокорните си мисли.И тихичко с едно “Благодаря”от целия товар да се очистиш.
Да знаеш, че животът ще боли,но болката е пътят на сърцето,със много смях и мъничко сълзида будиш във душата си твореца.
Да искаш, да живееш, да пламтиш,да даваш, да обичаш, да рискуваши паднал духом, пак да възкресишнадеждата във по-доброто утре.
Да вярваш в светлината на свещта,сред грубото душата да е мека,с любов да извоюваш свобода -
Това е да си истински човек.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??