Истински дом

25 feb 2021, 8:41

Poesía » De amor

342 2 2

Злият дух ме души,

не мога да дишам.

Плаша се!

Текат сълзи,

кърви и пот...

Помогни ми,

Господи!

Сама отричам

жестокото предателство!

Ето моя въздух!

Каква е тази жестока,

човешка съдба?

Защо

постоянно са пълни

със сълзи очите?

Търся посока,

да удавя

моята тегоба,

да се почувствам

щастлива,

да срещна лъчите!

Ден след ден

събирам сили

от земята,

сама прекосявам

студените лавини.

Изкачвам върхове,

дишам

щастлива в гората,

изграждам

истински дом

с топли камини.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.