24 jun 2014, 20:28

Истинският цвят 

  Poesía
377 0 0

Очите ми са топли като лято,
меки и нежни като кадифе,
усмихнати, приветливо познати,
със някаква невинност на дете.

 

Очите ми са път в безкрая,
с надежда спират се пред тях,
и в кестеновата омая
оглеждат се доброта и смях.

 

Това са ириси, помни го,
в тях вижда се един откраднат цвят,
копирал топлина с индиго
и заблудил наивния ти свят.

 

Всемирът с ириси не гледам,
в тях няма сила, острота,
с зеници меря душата ти бедна,
а те са черни като нощта.

 

 

24.06.2014г.
гр. Сопот

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??