2 dic 2009, 1:17

... история 

  Poesía » Otra
577 0 4

Светът беше подвластен на мрачно време...

... сиви души премрежваха погледа, 

безобразието изпълваше черната дупка,

заела пространството,

ежедневието бе подтиснато,

мълчаливи гласове шептяха,

една дума бе взела превес: СМЪРТ, СМЪРТ!

... ушите отказаха да слушат и се пренесоха в съня си,

очите направиха жалък опит да се затворят,

но случващото се не позволи и 

обречени, продължиха да гледат...

... отчаяни старици ровеха в кофите с боклук,

млади хора погубваха същности,

деца играеха с оръжия...

... в този мрак очите съзряха светлина...

ограбена от сивия цвят,

тя взе от цветовете на балоните (безпризорно летейки) и

ги разпръсна в ежедневието...

за себе си остави жълтия, ярък облик,

небето стана светлосиньо, 

земята - тревистозелена, 

океаните коралово-тюркоазени,

душите... на тях, 

изпрати белия цвят,

в черната дупка изсипа пепел...

 

... жадно, широко отворени, очите

продължаваха да гледат,

ушите се събудиха от шумни гласове,

които крещяха: ЖИВОТ! ЖИВОТ!...

... светът се бореше за свободата си,

случващото се нямаше власт и се предаде, 

сиянието на времето освободи шареното ежедневие...

... мракът беше история.

 

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Душка! Радвам се!
    Хубав и щастлив ден, желая!
  • Да бъде! Благодаря, Веси!
  • Дано, мракът стане история!
    Поздрави, Славе!
  • Радвам се, Веси и ти благодаря! Слънчев и уютен ден следобед, ти желая!
Propuestas
: ??:??